Ресторантьорите се противопоставят на новите имиграционни политики
В наскоро направено изявление министрът на вътрешните работи Бруно Ретайо призова за по-строг подход към регулирането на имигрантите във Франция. Тази директива, издадена на 23 януари, предизвика значителна реакция от страна на ресторантьорската индустрия, като много собственици изразиха своите тревоги в ефира на RMC.
Опитният ресторантьор Ален Фонтен, който е в бизнеса от 50 години, изрази своето безпокойство, подчертавайки, че в момента има шест служители, които скоро ще преминат през процесите на регулация в следващите две и половина години. Той постави под въпрос как ще се справи без тези незаменими работници, тъй като един от тях скоро ще напусне екипа.
Друг ресторантьор, Кати Муниé, която управлява брасерия, сподели тези опасения относно тежката зависимост от имигрантска работна ръка. Тя предизвика Ретайо да влезе в кухня и да разбере реалността, пред която е изправен нейният бизнес, подчертавайки, че екипът ѝ включва много опитни шриланкийски работници, които са съществени за нейните операции.
Новите разпоредби изискват имигрантите сега да покажат минимален престой от седем години във Франция, за да бъдат разгледани за регулация. Тази промяна подбуди Съюза на занаятите и хотелската индустрия (Umih) да поиска среща с министра, за да изрази своите възражения. Франк Делво, директор на Umih Париж/Ил дьо Франс, отбеляза важната роля, която тези лица играят в общностите и икономиката, подчертавайки необходимостта от тяхното включване в списъка на професиите, които срещат недостиг на работна ръка.
Импликации на имиграционните политики за ресторантската индустрия
Наскоро обявеното заostratenie на имиграционните политики във Франция сигнализира за решаващ момент не само за ресторантската индустрия, но и за по-широката социална структура. Докато секторът се бори с недостига на работна ръка, особено след смущенията, причинени от пандемията, изключването на имигрантските работници може да влоши съществуващите предизвикателства в тази икономика, насочена към услуги.
Тежката зависимост от имигрантска работна ръка подчертава важната истина: много ресторанти просто не могат да функционират без тези опитни работници. Проучване от Националния институт по статистика и икономически изследвания (INSEE) показва, че почти 30% от служителите в ресторантите във Франция са имигранти, и този процент е критичен за поддържането на vibrant кулинарен ландшафт, който привлича милиони туристи годишно. Намаляването на наличната работна ръка може не само да доведе до затваряне на ресторанти, но и да влияе на местната икономика, зависима от туризма.
Освен това, има и екологични последици, които трябва да се обмислят. Ограничаването на достъпа на имигранти може да дестабилизира веригата на доставки за локално произведени съставки, които в момента се обработват от разнообразни екипи, и по този начин да повлияе на усилията за устойчивост. Допълнително, културното богатство, което внесените готвачи и кулинарни традиции носят, играе важна роля в оформянето на идентичността на Франция.
В бъдеще, дългосрочното значение на тези политики може да създаде разделение в обществото, където достъпната, инклузивна работна сила става все по-ключова за икономическото възстановяване и запазването на глобалната кулинарна репутация на Франция. Докато ландшафтът продължава да се развива, ресторантьорите може да се наложи да се обединят не само за правата на работниците, но и за признаването, че разнообразието е основно предимство както за културната жизненост, така и за икономическата устойчивост.
Ресторантите във Франция се сблъскват с криза на работната ръка на фона на новите имиграционни политики
Докато френското правителство прилага по-строги имиграционни разпоредби, ресторантската индустрия се бори с потенциалните последствия. Директивата на министър Бруно Ретайо, която изисква имигрантите да докажат минимален престой от седем години за регулация, предизвика широко безпокойство сред ресторантьорите.
Плюсове и минуси на новите имиграционни политики
Плюсове:
– Подобряването на контрола: По-строги имиграционни закони могат да помогнат за по-доброто регулиране на приноса на работната сила към обществото.
– Насърчаване на местната работна сила: Може да подтикне наемането на местни работници.
Минуси:
– Недостиг на работна ръка: Секторът на гостоприемството силно разчита на имигрантска работна ръка, което води до потенциални вакантни работни места.
– Икономически въздействия: Ограничаването на имигрантската работна ръка може да затрудни бизнес операциите и общия икономически растеж в сектора.
Примери от индустрията
Много ресторантьори, като Ален Фонтен и Кати Муниé, разчитат на опитни имигрантски работници за ежедневните операции. Отсъствието на тези служители може да наруши качеството на услугата и оперативната ефективност. Други собственици на ресторанти се очаква да се сблъскат със сходни предизвикателства в наемането на персонал, тъй като тези разпоредби влизат в сила.
Пазарен анализ
С над 1.5 милиона души, наети в сектора на гостоприемството във Франция, значителна част от които са имигранти, ресторантската индустрия е на критичен кръстопът. Съюзът на занаятите и хотелската индустрия (Umih) активно лобира за признаването на недостига на работна ръка в засегнатите професии.
Устойчивост и тенденции
Докато ресторантската индустрия напредва, необходимостта от иновационни решения за наемане на персонал и потенциални сътрудничества с местни обучителни програми може да бъде решаваща. Адаптирането към тези променящи се политики ще бъде от съществено значение за оцеляването и растежа на ресторантите в цяла Франция.
За допълнителна информация за това как имиграционните политики влияят на икономиката, посетете френското министерство на икономиката.
